40 Народно събрание (2005 – 2009)
40 Народно събрание е петото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005).
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.
Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.
Парламентарно представени сили
При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – „Обединени демократични сили“ (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и „Български народен съюз“ (БНС)(БЗНС – Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „Атака“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години.
Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.
| Партия / Коалиция | Гласове | Проценти | Мандати |
|---|---|---|---|
| Коалиция за България (БСП) | 1 129 196 | 30,95% | 82 |
| Национално движение Симеон Втори (НДСВ) | 725 314 | 19,88% | 53 |
| Движение за права и свободи (ДПС) | 467 400 | 12,81% | 34 |
| Национално обединение АТАКА | 296 848 | 8,14% | 21 |
| Обединени демократични сили (ОДС) | 280 313 | 7,68% | 20 |
| Демократи за силна България (ДСБ) | 234 788 | 6,44% | 17 |
| Български народен съюз (БНС) | 189 268 | 5,19% | 13 |
| Общо: | 3 323 127 | 91,09% | 240 |
Парламентарни групи
В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:
- Коалиция за България
- Национално движение Симеон Втори
- Движение за права и свободи
- Коалиция Атака
- Обединени демократични сили
- Демократи за силна България
- Български народен съюз
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция Атака – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията – Петър Манолов – също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция Атака остава със 17 души.
В началото на 2009 г. е образувана нова парламентарна група – „Ред, законност и справедливост“.
Ръководство
Председател
- Георги Пирински – Коалиция за България
Заместник-председатели
- Любен Корнезов – Коалиция за България
- Камелия Касабова – НДСВ
- Юнал Лютфи – ДПС
- Петър Берон – Коалиция Атака (напуска ПГ на коалиция „Атака“ на 4 октомври 2006 г.)
- Филип Димитров – ОДС (2005 – 2008)
- Надежда Михайлова – ОДС (2008 – 2009)
- Екатерина Михайлова – ДСБ
- Анастасия Мозер – БНС
Парламентарни комисии
- Комисия по икономическата политика
- Комисия по бюджет и финанси
- Комисия по правни въпроси
- Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
- Комисия по външна политика
- Комисия по отбраната
- Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
- Комисия по земеделието и горите
- Комисия по труда и социалната политика
- Комисия по образованието и науката
- Комисия по здравеопазването
- Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
- Комисия по околната среда и водите
- Комисия по енергетиката
- Комисия по културата
- Комисия по правата на човека и вероизповеданията
- Комисия по жалбите и петициите на гражданите
- Комисия по европейските въпроси
- Комисия по транспорт и съобщения
- Комисия по гражданското общество и медии
- Комисия по въпросите на държавната администрация
- Комисия по парламентарна етика
- Комисия за борба с корупцията
- Комисия по политиката при бедствия и аварии
Дейност
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.
Трета промяна в Конституцията
През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.
Други решения
На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.
Източници
- „Атака“ изключи „предателите“, НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
- Рокади в парламента – информационна агенция „Фокус“, 10 април 2009 г.
- „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ – статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.“
- Промените в конституцията минават на първо четене – segabg.com, 04.2.2006
- Приемане на поправките на второ четене – segabg.com, 03.3.2006
- Наказателен кодекс на Р. България