Учредително Народно събрание (10 февруари – 16 април 1879)

Бившият турски конак в Търново, в който заседава Учредителното Народно събрание

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско робство през 1878 година.

Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.

Състои се от 229(231) български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

Свикване

В изпълнение клаузите на предварителния Санстефански мирен договор и на Берлинския договор от 1878 г., Учредителното българско народно събрание (УНС) заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново. То е свикано по разпореждане на императорския руски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков с цел да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество България. Рамката на това устройство е вече очертана в Берлин: автономно трибутарно княжество, намиращо се под върховната власт на султана. Формата на държавно управление е посочена като конституционна наследствена монархия, начело с княз.

В Търново пристигат 229 народни представители. От тях 117 са избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети и съдилища), 88 са избрани от народа (мнозинството либерали), 5 са представителите на учреждения и дружества и 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков. Тези народни представители са на Княжеството, тоест само на една част на разпокъсаната от Берлинския конгрес българска етническа територия.

По същото време в Пловдив заседава Комисия от европейски представители, която трябва да изработи основен закон за управление – Органически устав за областта Източна Румелия, поставена под пряката политическа власт на султана. Откъснатите българи в Северна Добруджа, оставените в робство в Македония и Одринска Тракия нямат право на делегати. Въпреки това от там пристигат избраници в Търново, някои от които записани като представители на окръзи от Княжеството.

Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, 2/3 от всички депутати владеят френски, а половината – френски и друг език, около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение преди Освобождението. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция: учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии, селяни. Налага се изводът, че въпреки дългото османско владичество българският народ е в състояние да излъчи достойни и способни представители, които показват далновидност в непозната за тях дейност – парламентарната, и стават първите строители на съвременна България.

Първите заседания на народните представители са неофициални и се провеждат в църквата „Св. Никола“ в Търново преди самото откриване на Учредителното събрание. На тях присъстват и дошлите 45 народни избраници от Македония, Източна Румелия и Одринско. Основната и единствена точка, по която са разгорещените дебати, е „общонародният въпрос“, т.е., разделянето на земите, населени с българи, от Великите сили и организирането на действен протест срещу тази неправда. Внушителна група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор. Неофициално тази позиция се поддържа и от някои кръгове във Временното руско управление, включително от неговия ръководител княз Дондуков, който се надява чрез разпускане на събранието да удължи руската окупация след определения от Берлинския договор срок, но тези намерения са осуетени от твърдата позиция на руското правителство и от съпротивата на много от по-умерените народни представители.

Откриване

Учредителното народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново (напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена), дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости. Важното в речта на Дондуков е свободата на действие, която се предоставя на българските депутати в тяхната работа:

„С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от Вас съвестно и с убеждение като имате на ум, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието и бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов политически живот.“
—Александър Дондуков-Корсаков

Ненамесата във вътрешното конституционно устройство на Княжеството е правилен ход на Русия като най-сигурно средство за укрепване влиянието ѝ сред българите. В първите заседания депутатите обсъждат процедурни въпроси, гласуват благодарствени адреси до руския император за освобождението на българския народ, изработват и правилник за вътрешния ред на събранието. За председател на УНС е избран бившият екзарх Антим I, а за подпредседатели Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Задачи

Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на конституция на Българското Княжество. Проектът за конституция, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави Сърбия и Румъния. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на България. Някои от изказаните становища са включени в проекта.

В началото на ноември 1878 г. изработеният проект на „Органическия устав“ е изпратен в Русия за преработка и одобрение. Допълнения в него се внасят от руското министерство на външните работи и от военния министър на Русия Дмитрий Милютин. На 27 декември 1878 г. документът е върнат в София. Съставителите на проекта са отдали дължимото на установените демократични традиции на българския народ и настъпилите промени в обществото след Освободителната война. В него присъстват редица либерални моменти: намалени права на княза, издигната е ролята на народното събрание, предложено е всеобщо и пряко народно гласуване и пр.

Още на първите заседания Учредителното събрание избира своя 15-членна комисия, която има задача да прегледа руския проект и да изработи нов документ за основните начала, върху които трябва да е изградена българската конституция. Председател на комисията е Константин Поменов, сред членовете са Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов и др. На 21 март 1879 г., на 12-ото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция. В него се подчертава: „Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция“. Други важни принципи, подчертани в рапорта, са: принципът на равенството пред закона, принципът на самоопределението, който намира приложението си в участието на народа в законодателната власт, и принципът на сигурността на човека, т.е неприкосновеност на личността, жилището, собствеността и кореспонденцията. Учредителното събрание не приема доклада на комисията, но формулираните идеи в него оказват силно влияние в по-нататъшната му работа.

Повече от двадесет дни депутатите обсъждат бъдещата конституция подробно, член по член. Те единодушно решават да отстранят от руския проект постановки, които напомнят юридическата зависимост на Княжеството, или да се изменят в духа на българската национална независимост. Съгласие се постига по още много въпроси: названието на основния български закон да бъде „конституция“, както е при свободните народи, а не „органически устав“; задължително и безплатно начално образование на българите; неразделяне на обществото на съсловия; забрана на мъченията; свобода на печата; размер на цивилната листа на бъдещия княз и пр. По редица други въпроси обаче споровете са продължителни и яростни. В хода на дебатите по отношение на това еднокамарен или двукамарен да бъде българският парламент, окончателно се оформят двете фракции в Учредителното събрание – либерали и консерватори, които впоследствие прерастват в съответните политически партии. Като водачи на либералите изпъкват Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и др. Лидери на консерваторите в събранието стават д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и др. Независимо от рязкото противопоставяне между двете фракции в събранието, Тодор Икономов дава блестящ пример за толерантност; като вносител на предложението за въвеждане на сенат, той пише аргументирана реч, която сам предлага на опонента си от страна на либералите Петко Славейков, за да се запознае с нея преди обсъждането. То протича толкова бурно, че накрая избухва скандал и консерваторите напускат заседанието.

Либералите се налагат не само по въпроса да отпадне сенатът, но и по други важни проблеми и така внасят мощна либерална струя в българската конституция. Не по-малко влияние оказват изказванията на консерваторите Константин Стоилов, Марко Балабанов и Димитър Греков за нуждата от самоуправление на общините и децентрализация на управлението, за обявяване на българската земя за свободна от робство територия, за премахване на текста за васалното отношение на Княжеството към Високата порта и много други.

Голям и важен е дебатът, който се разгаря по „църковния въпрос“, защото след разпокъсването на Отечеството той е пряко свързан с „националния въпрос“. С цел запазване духовното единство на българския народ в лицето на Екзархията, депутатите гласуват чл. 39 на Конституцията, според който българската църква не се обособява в рамките на Княжеството, а остава част от българската църковна област, която фактически обхваща териториите на Мизия, Тракия и Македония. Неудобството от административна гледна точка за църковните дейци от факта, че местопребиваването на Екзарха остава в Цариград, е прието като необходима жертва.

Окончателните поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-ото предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно събрание митрополит Антим Видински, първият български екзарх, се обръща към депутатите със следните думи:

„Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа“
—митрополит Антим Видински

Приемане и подписване на конституцията

Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. (откогато влиза в сила) от депутатите на Учредителното събрание и става правната основа за изграждане на новата българска държава. По всеобщо признание тя е една от най-демократичните и модерни конституции на своето време. Първите български народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се утвърждават демократичните ценности на нашия народ и на съвременния им свят.

Дневници на Учредителното Народно събрание

В детайли дейността на всеки един депутат в Учредителното народно събрание може да се проследи от първоизвора – протоколите (дневниците) на събранието. Те са известни, претърпяват няколко издания, отделни пасажи от тях често се цитират и преразказват. Въпреки погрешно създадена представа за тях, стенограф и стенограми в Учредителното събрание в Търново няма. Нуждата от стенограф обаче е почувствана остро именно тогава и кара Григор Начович да потърси още през лятото на 1879 г. добър стенограф в чужбина. На поканата му откликва младият словенец Антон Безеншек, който идва в София през есента на 1879 г., основава стенографско бюро към Народното събрание и става основоположник на българската стенография. Дневниците на Първото обикновено народно събрание се стенографират.

А в Учредителното народно събрание протоколите са писани на ръка – на кирилица, с поправки и зачертавания, както се пише чернова. Воденето на протоколите се извършва от секретари, избрани между депутатите. На тяхната работа се гледа сериозно и тя е строго регламентирана от чл. 35 на приетия Правилник за вътрешния порядък на УНС. За длъжността на секретарите още се казва: „...да пазят порядъчно архивите на Събранието, да приемат представляемите от разни места или лица, освен депутатите, прошения..., да държат редовно протоколите и подир одобрението им да ги представят“ час по-скоро за напечатване. Изборът на секретари в Учредителното събрание се извършва на 6-ото заседание, на 25 февруари 1879 г., и избраните са: Д-р Константин Стоилов (бъдещ министър-председател), Иван Гюзелев (бъдещ математик, философ и министър на просвещението), Петко Генчев, Райчо Каролев (бъдещ министър на просвещението и директор на Народната библиотека), Петко Горбанов (бъдещ главен секретар в Министерството на правосъдието и заместник-кмет на София), Архимандрит Константин. В първите заседания, преди избирането на секретарите, протоколите са водени от Тодор Икономов и архимандрит Константин. Събранието изрично решава, че секретарите имат право винаги да се включват в обсъжданията, стига да се осигурят техни заместници за това време. Ясно е избраните да водят протоколите са млади, енергични и способни депутати, владеещи чужди езици, в никакъв случай не са просто регистратори – някои от тях стават известни политици и общественици през следващите няколко години.

Разбира се, въпреки очевидното старание на секретарите, записът на ръка не може да се сравнява със стенографското писмо. Някои реплики, обиди (имало е такива) и думи те съкращават, някои обобщават, дори редактират и преразказват. Например изказването на Т. Станчов от Русе в защита на законодателния характер на УНС е обобщено от секретаря:

„...тука г-н Станчов се увлече в своето ораторско разпалване, получи от председателя съвет да прекъсва и да се оттегли от трибуната.“
—Т. Станчов

Въпросът за това, трябва ли да се записва всичко, изречено в заседанията, се обсъжда неколкократно. Интересно е, че се обмисля и гласува решение, според което неуместно изказани думи и обиди могат да се оттеглят по молба на депутата. портрет на Любен Каравелов, преди 1879 г.

Все пак няма по-достоверен източник от ръкописните дневници за случващото се преди 136 години в залата на Учредителното събрание в Търново. Радостно е, че ръкописните оригинални протоколи на УНС са запазени. Те се съхраняват в Българския историческия архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, обхващащ 267 листа ръкописен текст и съдържащ дневниковите записки, списък на присъстващите депутати, много допълнения и поправки, оригиналните подписи на упълномощения руски комисар Сергей Лукиянов, на председателите и секретарите. Дневниците са реставрирани и са в добро състояние. Постъпването им в Народната библиотека е интересна история, свързана с имената на Любен Каравелов, Петко Каравелов и издателя Нестор Жейнов.

Преди Освобождението Любен Каравелов има печатница в Букурещ. През ноември 1877 г. той я пренася в Търново и в края на годината официално я регистрира като „Типография на Л. Каравелова“. След решението за свикване на Учредителното събрание в Търново и по всяка вероятност – получаване поръчката за печатане на дневниците на събранието, името на печатницата се променя на „Типография на Л. Каравелова и Н. К. Жейнова при Народното събрание в Търново“. Помещава се в приземието на сградата, където заседава Учредителното народно събрание, т.е. в сградата на бившия турски конак. След смъртта на Каравелов съдружникът му Нестор Жейнов взима и всички ръкописи, и документи, намиращи се тогава в печатницата, сред тях са и ръкописните дневници на УНС, които преди смъртта си през 1916 г. завещава на сина си Григор Жейнов с поръчение да ги предаде на Българската царска делегация в Москва. През 1939 г. материалите са предадени, и чрез Министерството на външните работи и изповеданията идват в Народната библиотека в София. С оповестяването на изключително ценните ръкописи лично се заема нейният директор Райчо Райчев.

Ръкописните дневници на Учредителното народно събрание са издадени факсимилно с разчетен текст и коментар през 2014 г..

Значението им за българската история и парламентаризъм е безспорно.

Временни правила за избиране на представители за I ОНС

Народните представители дискутират неколкократно в последните заседания „Временните правила“. Независимо, че документът е създаден с кратък срок на употреба – до изработването на отделен „избирателен закон“ от бъдещото Народно събрание, важността му е изрично подчертавана от повечето от тях.

Бюро

Председател

екзарх Антим I

Подпредседатели

Петко Каравелов
Тодор Икономов
митрополит Симеон Варненски и Преславски

Секретари

Петър Генчев
Райчо Каролев
Иван Гюзелев
Константин Стоилов
Петко Горбанов
Архимандрит Константин
Иван Данев
Павел Братоев
Петър Чернев

Народни представители

Списъкът на присъстващите представители в Народното събрание в Търново на 10 февруари 1879 г. включва имената на: депутатите по звание, избраните чрез пряк вот от народа, депутатите от учреждения и различни организации и назначените от руския императорски комисар. Депутатите от учреждения представят утвърдени културни и просветни центрове на българите през Възраждането – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество в Браила, Кишиневското българско общество.

Някои от имената на видните депутати в списъка на депутатите в Учредителното събрание са:

Атанас Кунчев
Андрей Стоянов
Екзарх Антим I
Атанас Хранов
Митрополит Климент Търновски
Георги Странски
Георги Вълкович
Григор Караманов
Григор Начович
Митрополит Григорий Доростоло-Червенски
Димитър Греков
Драган Цанков
Димитър Пъшков
Иван Диков Влахов
Иван Гюзелев
Иван Данев
Иван Касабов
Митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски
Илия Цанов
Йосиф Ковачев
Киряк Цанков
Константин Стоилов
Константин Помянов
Никола Чернокожев
Марин Поплуканов
Марко Балабанов
Мелетий Софийски
Михаил Димчев
Павел Поппетров - Патю Чорбаджи
Петко Каравелов
Петко Славейков
Райчо Каролев
Митрополит Симеон Варненски и Преславски
Стефан Границки
Тодор Икономов
Христо Стоянов
Цеко Петков

Списък на депутатите в Учредителното Народно събрание

Учредителното събрание на България, заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 година, се състои от 229 депутати - 117 по право, 88 избрани и 24 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор.

Този списък е от „Алманах на Българската конституция (по случай създаване Третото българско царство)“, Петър Г. Бакалов и Сие, Пловдив, 1911, като е осъвременен единствено правописът.

Членове по право

Висшето православно духовенство

1. Блаженнейший Йосиф, митрополит Ловченский, Екзарх Българский.
2. Блаженнейший Антим, митрополит Видинский, бивший Екзарх Българский.
3. Високопреосвященнейший Григорий, митрополит Доростоло-Червенски (който е и депутат от Русенския окръг).
4. Високопреосвященнейший Мелетий, митрополит Софийски.
5. Високопреосвященнейший Симеон, митрополит Варненско-Преславский (и депутат от Шуменския окръг).
6. Високопреосвященнейший Илларион, митрополит Кюстендилский.
7. Високопреосвященнейший Доситей, митрополит Самоковский.
8. Високопреосвященнейший Евстатий, митрополит Пелагонийский и Пиротский.
9. Високопреосвященнейший Кирил, греческий митрополит във Варна.
10. Преосвященнейший Климент, епископ Браницкий, който управлява Търновската епархия (и депутат от Русенския окръг).
11. Високопреподобний Архимандрит Константин, който управлява Врачанската епархия (и депутат от Плевенския окръг).

Друговерно духовенство

12. Хафъзъ Сюлейман, мюфтия на видинската губерния.
13. Гавраил Аврамов, Равин софийски.

Членове на съдилищата от висшата инстанция

14. Марко Балабанов (същият е депутат и на Свищовския окръг).
15. Димитрий Греков.

Председатели на съдилищата и управителните съвети

От Софийската губерния

16. Константин Стоилов, председател на Софийския губернски съд.
17. Георги Кирков, председател на Софийския окръжен съд (същият е и депутат от Плевенския окръг).
18. Димитрий Карамфилов, председател на Самоковския окръжен съд.
19. Димитрий Чуков, председател на Дупнишкия окръжен съд.
20. Василий Диямандиев, председател на Кюстендилския окръжен съд.
21. Кирил Василев, председател на Радомирския окръжен съд.
22. Димитрий Казанакли, председател на Орханийския окръжен съд.
23. Харалампий Златанов, председател на Златишкия окръжен съд.
24. Григорий Начевич, председателствующий на Софийския губернски съвет (същият е и депутат от Свищовския окръг).
25. Спас Тумпаров, председател на Софийския окръжен съвет.
26. Василий Пупешков, председател на Орханийския окръжен съвет.
27. Манол Златанов, председател на Златишкия окръжен съвет.
28. Иванчо Сребърников, председател на Самоковския окръжен съвет.
29. Тричко Батановский, председател на Радомирския окръжен съвет.
30. Христо Стоянов, председател на Кюстендилския окръжен съвет.
31. Георги Николов, председател на Дупниченския окръжен съвет.
32. Тодор Пешов, председател на Софийския градски съвет.
33. Стоян Стаменов, председател на Орханийския градски съвет.
34. Димитър Савов, председател на Златишкия градски съвет.
35. Иванчо Доспевски, председател на Самоковския градски съвет.
36. Нако Тонев, председател на Радомирския градски съвет.
37. Атанас Хранов, председател на Кюстендилския градски съвет.
38. Велико хаджи Ангелов, председател на Дупниченския градски съвет.

От Търновската губерния

39. Николай Михайловски, председател на Търновския губернски съд.
40. Иван Христов Касабов, председател на Търновския окръжен съд.
41. Илия Денчев, председател на Севлиевския окръжен съд.
42. Атанас Кузев, председател на Ловченския окръжен съд.
43. Иван Златанов, председател на Габровския окръжен съд.
44. Кръстьо Байчов, председател на Османпазарския окръжен съд.
45. Петко Бакалов, председател на Еленския окръжен съд.
46. Петко Каравелов, председателствующия на Търновския губернски съвет (същият е и депутат от Русчушкия окръг.)
47. Цаню Пенчов, председател на Търновския окръжен съвет.
48. Калчо Симеонов, председател на Габровския окръжен съвет.
49. Христо Сухиндолский, председател на Севлиевския окръжен съвет.
50. Димитър Пъшков, председател на Ловченския окръжен съвет.
51. Никифор Константинов, председател на Еленския окръжен съвет.
52. Стефан Дервентский, председател на Осман Пазарския окръжен съвет.
53. Георги Иванов, председател на Търновския градски съвет.
54. Сава Илиев, председател на Габровския градски съвет.
55. Христо Спиридонов, председател на Севлиевския градски съвет.
56. Косто Попвачов, председател на Ловчанский градски съвет.
57. Иван Икономов, председател на Еленския градски съвет.
58. Стефан Попов, председател на Османпазарския градски съвет.

От Видинската губерния

59. Илия Цанов, председател на Видинския губернский съд (същият е и депутат от видинския окръг).
60. Петър Дамянов, председател на Видинския окръжен съд.
61. Митко Маринов, председател на Ломско-Белоградчиския окръжен съд.
62. Лука Радулов, председател на Раховския окръжен съд.
63. Симеон Подбалкански, председател на Врачанския окръжен съд.
64. Димитър Катранов, председател на Берковския окръжен съд.
65. Димитър Златаров, председател на Видинския окръжен съвет.
66. Илия Щърбанов, председател на Ломпаланския окръжен съвет.
67. Юрдан Наумов, председател на Берковския окръжен съвет.
68. Ион Логотет, председател на Раховския окръжен съвет.
69. Миленко Попов, председател на Белоградчишкия окръжен съвет.
70. Костаки Анков, председател на Врачанския окръжен съвет.
71. Ванко Нешов, председател на Видинския градски съвет.
72. Ангел Иванчов, председател на Ломпаланския градски съвет.
73. Георги Петров, председател на Берковския градски съвет.
74. Тодор Шиваров, председател на Раховския градски съвет.
75. Иванчо Николакиев, председател на Врачанския градски съвет.

От Русчушка губерния

76. Никола Стойчев, председател на Русчушкия губернския съд.
77. Стоил Попов, председател на Русчушкия търговски съд.
78. Симеон Златев, председател на Русчушкия окръжен съд.
79. Стефан Панов, председател на Плевенския окръжен съд.
80. Георги Ненов Боров, председател на Никополския окръжен съд.
81. Димитър Кръстевич, председател на Свищовския окръжен съд.
82. Кирияк Цанков, председател на Тутраканския окръжен съд.
83. Николай Неделчев, председател на Разградския окръжен съд.
84. Спиридон Грамадов, председател на Ескиджумайския окръжен съд.
85. Павел Братоев, председател на Русчушкия окръжен съвет.
86. Янко Ванков, председател на Свищовския окръжен съвет.
87. Христаки Филихов, председател на Никополския окръжен съвет.
88. Златан Иванов, председател на Плевенския окръжен съвет.
89. Георги Николов, председател на Тутраканския окръжен съвет.
90. Никола Петров, председател на Разградския окръжен съвет.
91. Куцар Димитров, председател на Ескиджумайския окръжен съвет.
92. Иван Данев, председател на Русчушкия градски съвет.
93. Димитрий Анев, председател на Свищовския градски съвет.
94. Коста Парасков, председател на Никополския градски съвет.
95. Иван Атанасов, председател на Плевенския градски съвет.
96. Кръстю Стоянов, председател на Тутраканския градски съвет.
97. Василий Попов, председател на Разградския градски съвет.
98. Дечо Георгиев, председател на Ескиджумайския градски съвет.

От Варненската губерния

99. Яков Геров, председател на Варненския губернския съд.
100. Георги Велчев, председател на Варненския окръжен съд.
101. Гено Чолаков, председател на Силистренския окръжен съд.
102. Хаджи Стамат Симеонов, председател на Шуменския окръжен съд.
103. Иван Кършовский, председател на Провадийския окръжен съд.
104. Калчо Бобчевский, председател на Пазарджиския окръжен съд.
105. Михаил Паничерский, председател на Балчишкия окръжен съд.
106. Андрей Стоянов, председателствующия на Варненския губернския съвет.
107. Димитри Икономов, председател на Варненския окръжен съвет.
108. Желяз Попов, председател на Пазарджишкия окръжен съвет.
109. Васил Холевич, председател на Балчишкия окръжен съвет.
110. Георги Вълчанов, председател на Провадийския окръжен съвет.
111. Петър Биянов, председател на Силистренския окръжен съвет.
112. Тодор Джебаров, председател на Шуменския окръжен съвет.
113. Величко Христов, председател на Варненския градски съвет.
114. Стефан Баев, председател на Пазарджишкия градски съвет.
115. Янаки Комнино, председател на Балчишкия градски съвет.
116. Николай Калепетревский, председател на Провадийския градски съвет.
117. Димитрий Енчев, председател на Силистренския градски съвет.
118. Николай Попов, председател на Шуменския градски съвет.

Депутати по избори от окръзи

Софийска губерния

От Софийския окръг

119. Христо Стоянов.
120. Цветко Илиев.
121. Анко Цветанов.
122. Митър Йотов.
123. Гато Стаеков (Гатьо Стоянов, български революционер, сподвижник на Васил Левски).

От Орханийския окръг

124. Иванчо Хаджи Стоянов.
125. Павел Попов - Патю Чорбаджи.
126. Николай Арнаудов.

От Златишкия окръг

127. Лука Павлов.

От Самоковския окръг

128. Захари хаджи Гюров.
129. Михаил Мишайков.

От Радомирския окръг

130. Георги Жабленский.

От Дупниченския окръг

131. Иван Каранов.

От Кюстендилския окръг

132. Григор Караманов.
133. Димитри Ангелов.
134. Стефан Гранитский.

Търновска губерния

От Търновския окръг

135. Х. Стоян Х. Панов.
136. Илия Костов.
137. Петър Генчев.
138. Петко Горбанов.
139. Д-р Стати Антонов.

От Габровския окръг

140. Иван Н. Гюзелев.
141. Д-р Алексий Христов.

От Севлиевския окръг

142. Петко Ганчев.
143. Михо Минков.
144. Гатю Кънчов.

От Ловчанския окръг

145. Влас Х. Петров.
146. Михаил Димчев.
147. Димитрий Икономов.
148. Марин Луканов.
149. Иванчо Диков.

От Еленския окръг

150. Юрден Бакалов.
151. Илия Бобчев.

От Османпазарския окръг

152. Х. Тенчо Х. Тинев.

Видинска губерния

От Видинския окръг

153. Петко Х. Петков.
154. Даскал Петър из Ново село.

От Белоградчиския окръг

155. Цеко Петков.

От Ломския окръг

156. Отец поп Димитрий из Василовци.
157. Георги Х. Захариев из Долгожевци.
158. Първан Манчов из Лом.

От Раховския окръг

159. Д. Цеков.
160. Д-р Манче.
161. Иван Стойнов.
162. Христо Кръстев.
163. Нико Петров.

От Врачанския окръг

164. Хаджи Вандо.
165. Николчо Антонов.
166. Иван Стойнов.
167. Николчо Зайкин.
168. Цветко Попов.
169. Иванчо Николакиев.

От Берковския окръг

170. Михаил Първанов.
171. Атанас Цветков.
172. Константин Вацев.
173. Цеко Иванов.
174. Юрдан Иванов.

От Кулския окръг

175. Цочо Гачев.

Русчушка губерния

От Русчушкия окръг

177. Драган Цанков.
178. Тодор Икономов.
179. Петър Чернев.
180. Х. Иванчо Пенчович.
181. Костаки Маринов (Високопреосвещенний Митрополит Григорий, Преосвещенний Епископ Климент и Петко Каравелов са забележени под №3, 10 и 46).

От Разградския окръг

182. Николай Икономов (свещеник).
183. Георги Попов.
184. Петър Коюмджиев.

От Плевенския окръг

185. Илия Игнатов (Архимандрит Константин и Георги са забележени под №11 и 17).

От Ескиджумайския окръг

186. Стоянов.

От Тутраканския окръг

187. Параскев Пеев.

От Свищовския окръг

188. Мирон Бешков. (Марко Балабанов и Григорий Начович са забележени под № 14 и 24).

От Никополския окръг

189. Димо Гендов.
190. Андрей Германов.

Варненска губерния

От Варненския окръг

191. Осман бей.
192. Щерю Анастасиади.

От Шуменския окръг

193. Димитрий Константинов.
194. Д-р Андрей Перушев.
195. Д-р Евтимий Върбов.
196. Николай Българов.
197. Харалампий Ангелов (Преосвещенний Митрополит Симеон е забележен под № 5).

От Силистренския окръг

198. Петър Манолов.
199. Иван Панчев.
200. Тодор Радев.
201. Николай Георгиев.
202. Христо Вълков (священник).

От Пазарджикския окръг

203. Димитрий Панов.

От Провадийския окръг

204. Тодор Икономов.
205. Д-р Юрданов.
206. Христаки Груев.

От Балчикския окръг

207. Хаджи Гено Хаджижечов Холевич.

Депутати от различни учреждения и общества

208. Пантелеймон (1819-1887), игумен на Рилския манастир, депутат от Рилската обител.
209. Владимир Палаузов, депутат от Одеското българско настоятелство.
210. Константин Поменов, депутат от Виенското благотворително общество „Напредък".

Членове в Събранието по назначение от Императорский русский коммиссар

211. Николай Даскалов, бивши Тулчански вицегубернатор.
212. Петко Славейков из Трявна.
213. Георги Вълкович д-р медицини.
214. Райчо Каролев, училищен инспектор на Русчушката губерния.
215. Йосиф Ковачев, училищен инспектор на Софийската губерния.
216. Димитър Моллов, д-р медицини.
217. Василий Попович, преподавател в Софийското военно училище.
218. Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.
219. Янко Славчев из Варна.
220. Петър Ангелов, учител в Свищовското училище.
221. Махмуд Недим паша из Самоков.
222. Михаил бей из Плевен.
223. Хюсеин Хюсни ефенди из София.
224. Езин ага из Русчук.
225. Хасан Хюсни ефенди из Самоков.
226. Ахмед ефенди из Разград.
227. Едхем ефенди из Тутракан.
228. Мустафа ефенди из Пазарджик.
229. Хаджи Сюлейман из Шумен.
230. Халил Думанлъ из Провадия.
231. Ахмед бей Мараф Зааде из Видин

Източници

Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 416 – 417 ISBN 954-528-790-X
Княжество България според Берлинския договор от 1878 г. обхваща Северна България и Софийския санджак.
Чл. 1 и чл. 3 от Берлинския договор, 1878 г. в „Протоколите на Берлинский конгрес“. Преведени и издадени от Т. Икономов. София, 1885 г., с. 227 – 229.
Има различия в броя на народните избраници според източниците. Толкова (229) депутати са според Ръкописните протоколи на УНС и според първото печатно издание на протоколите. „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов
Избирателен закон за избиране на народни представители за Търновското учредително народно събрание, одобрен от княз Александър Дондуков-Корсаков на 24 август 1878 г. // „Алманах на Българската конституция“. София, 1911 г., с. 107.
Областта Източна Румелия според Берлинския договор обхваща териториите между Стара планина и Родопите без Софийския санджак.
От Македония делегатите са четирима – Васил Диамандиев от Охрид, Йосиф Ковачев от Щип, Милетий Софийски от Струмица и Константин Помянов от Прилеп. Стефан Стамболов получава доверието на българите от Македония, но не участва в Учредителното събрание като официален депутат.
Маркова, З., Ел. Стателова. „Учредителното събрание в Търново“. // Исторически преглед, № 3, 1979 г., с. 48 – 49
Маркова, З., Ел. Стателова. „Учредителното събрание в Търново“. // Исторически преглед, № 3, 1979 г., с. 49
Радев, С. „Строителите на съвременна България“. София, 1910 г., с. 20.
Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 74.
„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 5 – 6
Сред помолените да дадат писмен отговор са Марин Дринов, Тодор Икономов, Драган Цанков, Марко Балабанов, Тодор Кесяков, митрополит Натанаил и др.
„История на България“. том 7. София, 1991 г., с. 60.
„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 7.
„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 8.
Радев, С. „Строителите на съвременна България“. София, 1910 г., с. 62 – 63.
„Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов, с. 138.
Правилник за вътрешний порядък на Учредителното народно събрание. // „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879. Типография на... с. 3.
„Дневници на Учредителното...“, с. 27.
„Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н. К. Жейнов., с. 36.
НБКМ-БИА, Ф. 403, а.е. 1, л. 1 – 267.
Нестор К. Жейнов е бесарабски българин от котленски род. Умира през 1916 г. в Русия в с. Зубчиновка, Сапарска губерния.
По сведение на уредничката на Музея на Възраждането във Велико Търново г-жа Тянка Минчева.
Р. Райчев. „Дневниците на Учредителното народно събрание“ (една забавна историйка от миналото) // Зора, № 5989, 3 юни 1939 г., с. 10
Бошнакова, Милкана. Дневниците на Учредителното българско народно събрание в Търново, 1879 г. – В: Учредително българско народно събрание в Търново, 1879 г. Дневници. (Фототипно издание по първото издание на Дневниците, дело на типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов в Търново, 1879 г.), Състав. и увод М. Бошнакова, С., 2009, 2014 стр.
Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 23-29.
Кратка историческа справка на parliament.bg