Кратка историческа справка
Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава.
Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България.
Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва:
“Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа.”
В следващите два члена се доуточнява:
“За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа”, “всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини”.
Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.
Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.)поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации).
Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено.
Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр.
В кратък период - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя.
Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание.
В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати.
Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).
Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа.
Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава.
Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията.
Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България.
Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения.
Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция.
Досега са избирани и действали 47 Народни събрания и 7 Велики Народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.).
| Парламент | Мандат | Брой депутати |
|---|---|---|
| Учредително Народно събрание | 10 февруари 1879 – 16 април 1879 | 231 |
| 1 Велико Народно събрание | 17 април 1879 – 26 юни 1879 | 231 |
| 1 Обикновено Народно събрание | 21 октомври 1879 – 24 ноември 1879 | 158 |
| 2 Обикновено Народно събрание | 23 март 1880 – 18 декември 1880 | 172 |
| 2 Велико Народно събрание | 01 юли 1881 | 307 |
| 3 Обикновено Народно събрание | 10 декември 1882 – 25 декември 1883 | 47 |
| 4 Обикновено Народно събрание | 27 юни 1884 – 06 септември 1886 | 195/286 |
| 3 Велико Народно събрание | 19 октомври 1886 – 03 август 1887 | 493 |
| 5 Обикновено Народно събрание | 15 октомври 1887 – 17 декември 1889 | 285 |
| 6 Обикновено Народно събрание | 15 октомври 1890 – 15 декември 1892 | 276 |
| 4 Велико Народно събрание | 03 май 1893 – 17 май 1893 | 577 |
| 7 Обикновено Народно събрание | 15 октомври 1893 – 21 декември 1893 | 145 |
| 8 Обикновено Народно събрание | 15 октомври 1894 – 04 февруари 1896 | 149 |
| 9 Обикновено Народно събрание | 01 декември 1896 – 19 декември 1898 | 159 |
| 10 Обикновено Народно събрание | 16 май 1899 – 29 ноември 1900 | 169 |
| 11 Обикновено Народно събрание | 22 февруари 1901 – 23 декември 1901 | 166 |
| 12 Обикновено Народно събрание | 22 април 1902 – 31 март 1903 | 188 |
| 13 Обикновено Народно събрание | 02 ноември 1903 – 22 декември 1907 | 189 |
| 14 Обикновено Народно събрание | 15 юни 1908 – 15 февруари 1911 | 203 |
| 5 Велико Народно събрание | 09 юни 1911 – 09 юли 1911 | 414 |
| 15 Обикновено Народно събрание | 15 октомври 1911 – 23 юли 1913 | 213 |
| 16 Обикновено Народно събрание | 19 декември 1913 – 31 декември 1913 | 204 |
| 17 Обикновено Народно събрание | 20 март 1914 – 15 април 1919 | 257 |
| 18 Обикновено Народно събрание | 02 октомври 1919 – 20 февруари 1920 | 237 |
| 19 Обикновено Народно събрание | 15 април 1920 – 11 март 1923 | 232 |
| 20 Обикновено Народно събрание | 21 май 1923 – 11 юни 1923 | 245 |
| 21 Обикновено Народно събрание | 09 декември 1923 – 15 април 1927 | 267 |
| 22 Обикновено Народно събрание | 19 юни 1927 – 18 април 1931 | 275 |
| 23 Обикновено Народно събрание | 20 август 1931 – 19 май 1934 | 283 |
| 24 Обикновено Народно събрание | 22 май 1938 – 27 април 1939 | 160 |
| 25 Обикновено Народно събрание | 24 февруари 1940 – 23 август 1944 | 160 |
| 26 Обикновено Народно събрание | 15 декември 1945 – 28 септември 1946 | 276 |
| 6 Велико Народно събрание | 07 ноември 1946 – 21 октомври 1949 | 465(375) |
| 1 Народно събрание | 17 януари 1950 – 02 ноември 1953 | 239 |
| 2 Народно събрание | 14 януари 1954 – 11 декември 1957 | 249 |
| 3 Народно събрание | 13 януари 1958 – 04 ноември 1961 | 254 |
| 4 Народно събрание | 15 март 1962 – 08 декември 1965 | 321 |
| 5 Народно събрание | 11 март 1966 – 18 май 1971 | 415 |
| 6 Народно събрание | 07 юли 1971 – 09 март 1976 | 400 |
| 7 Народно събрание | 15 юни 1976 – 07 април 1981 | 400 |
| 8 Народно събрание | 16 юни 1981 – 21 март 1986 | 400 |
| 9 Народно събрание | 17 юни 1986 – 03 април 1990 | 400 |
| 7 Велико Народно събрание | 10 юли 1990 – 02 октомври 1991 | 400 |
| 36 Народно събрание | 04 ноември 1991 – 17 октомври 1994 | 240 |
| 37 Народно събрание | 12 януари 1995 – 13 февруари 1997 | 240 |
| 38 Народно събрание | 07 май 1997 – 19 април 2001 | 240 |
| 39 Народно събрание | 05 юли 2001 – 17 юни 2005 | 240 |
| 40 Народно събрание | 11 юли 2005 – 25 юни 2009 | 240 |
| 41 Народно събрание | 14 юли 2009 – 15 март 2013 | 240 |
| 42 Народно събрание | 21 май 2013 – 06 август 2014 | 240 |
| 43 Народно събрание | 27 октомври 2014 – 27 януари 2017 | 240 |
| 44 Народно събрание | 19 април 2017 – 25 март 2021 | 240 |
| 45 Народно събрание | 15 април 2021 – 12 май 2021 | 240 |
| 46 Народно събрание | 21 юли 2021 – 16 септември 2021 | 240 |
| 47 Народно събрание | 3 декември 2021 – 29 юли 2022 | 240 |
| 48 Народно събрание | 19 октомври 2022 – 3 февруари 2023 | 240 |
| 49 Народно събрание | 2023 – 2024 | 240 |
В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет.
В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.
Сграда на Народното събрание
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението на България от турско робство. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.
Правителственото решение за построяване на сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Предвиденото място за сградата на Народното събрание се намира в покрайнините на столицата.
Преди Освобождението на България от турско робство тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници. В съседство, към бъдещата катедрала „Свети Александър Невски“, се е намирала циганската Чауш махала, чиито жители по това време са изселени в „Коньовица“ (работнически квартал в западната част на стара София, западно от бул. „Константин Величков“).
Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891 – 1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен, а на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.
Старата сграда на Народното събрание се използва от 1885 до 2020 за провеждане на заседанията, а от 2020 до 2021 и от 1 септември 2023 депутатите заседават в сградата на бившия Партиен дом на Ларгото (сградата на бившата БКП) тя е разположена в центъра на София, между 3 площада и 2 булеварда, с главен вход на адрес пл. „Княз Александър I“ № 1. Решението за това е взето от Парламента с мнозинство. Историческата сграда на площад "Народно събрание" 2 в София е затворена за ремонт, който се планира да продължи три години (2023 - 2026).