Закон за изповеданията (1949)

Обнародван, ДВ, бр. 48 от 1 март 1949 г.; попр., бр. 54 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 1 от 1951 г.; бр. 13 от 1951 г.; ДВ, бр. 15 от 1991 г.; бр. 49 от 1992 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1992 г.

С Решение № 5 от 1992 г. Конституционният съд обявява за противоконституционни членове 10, 12, 18, 20, 21, 22 и 23.

Законът за изповеданията е отменен закон в България, приет от 6 Велико Народно събрание на 24 февруари 1949 година и обнародван на 1 март.

Това е първият специален закон, уреждащ дейността на религиозните общности в страната. Макар да повтаря декларациите на новата Конституция за свобода на вероизповеданията и разделяне на църквата и държавата, на практика той поставя религиозните общности под контрола на властите като елемент на утвърждаващия се тоталитарен режим на Българската комунистическа партия.

Проектът на закона е подготвен от специална комисия, работила през втората половина на 1948 година. За негова основа са използвани съответните закони в Съветския съюз, Румъния, Полша и Югославия, а в уточненията на текстовете участва и съветският функционер генерал Георги Карпов. Възраженията на Българската православна църква за грубата намеса в нейната работа не са взети под внимание.

Законът за изповеданията налага редица ограничения в работата на религиозните общности – дейността им се разрешава и може да бъде забранена от външния министър, той може да отстранява по своя преценка свещенослужители, да контролира работата на религиозните училища и да цензурира вътрешните документи на изповеданията, финансирането им е изцяло зависимо от държавата, силно ограничени са международните им контакти. Освен това им е забранено да работят с деца и младежи и да откриват социални заведения, като съществуващите са национализирани.

През 1992 година, след приемането на новата Конституция, Конституционният съд отменя 7 от тридесет и двата члена на Закона за изповеданията като противоконституционни. Останалата част от закона остава в сила до 1 януари 2003 година, когато влиза в сила нов Закон за вероизповеданията.

Чл. 1.

На всички граждани в Народната република България се осигурява свободата на съвестта и на изповеданията.

Чл. 2.

Изповеданията, като религиозни общности, са отделени от държавата.

Те могат в рамките на Конституцията и законите на страната, свободно да извършват религиозните си обреди.

Чл. 3.

Българската православна църква е традиционното изповедание на българския народ, свързана е с неговата история и като такава, по форма, съдържание и дух, тя може да бъде народна демократическа църква.

Чл. 4.

Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите граждански и политически права, нито да бъде освободен от изпълнение на задълженията, възложени му от законите на страната, поради това, че той принадлежи на едно или друго изповедание или не се числи към никое изповедание. Това правило еднакво важи и за свещенослужителите при разните изповедания.

Чл. 5.

Изповеданията в организационния си строеж и в обредите и службите си, могат да се ръководят от своите канони, догми и уставни положения, ако същите не противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 6.

(Попр. - ДВ, бр. 54 от 1949 г., изм., Изв., бр. 1 от 1951 г.) От момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност. От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.

Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет мотивирано оттегля даденото признание, когато дейността на някое изповедание нарушава законите, обществения ред или добрите нрави.

Чл. 7.

Изповеданията могат да строят и откриват за своите нужди молитвени домове, както и да извършват публично в тях религиозните си обреди и служби.

(Попр. - ДВ, бр. 54 от 1949 г.) Религиозните служби и процесии на открито се подчиняват на общите законни и административни разпореждания.

Чл. 8.

Изповеданията могат да свикват за цялата страна или за отделни области събори, конференции, общи събрания и пр., които се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.

Чл. 9.

Всяко изповедание има отговорно пред държавата ръководство.

В устава на всяко изповедание се установяват управителните и представителните му органи и начинът на избирането или назначаването им.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Свещенослужителите на изповедания, които поддържат канонически отношения с чужбина, не могат да встъпят в длъжност, преди да бъдат утвърдени от директора на изповеданията.

* Чл. 10.

Свещенослужители и длъжностни лица в кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права с влязла в законна сила присъда.

Чл. 11.

Изповеданията съобразно своите канони и догми, могат да уреждат дисциплинарни съвети за свещенослужителите си и за другите църковни служители. Устройството и производственият ред се определят в устава на изповеданието.

Наложените дисциплинарни наказания са недействителни, ако противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 12.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.,) Свещенослужители, както и всички други служители по ведомствата на изповеданията, които нарушават законите, обществения ред и добрите нрави, или работят против демократическите уредби на държавата, независимо от другата им отговорност, по предложение на директора на изповеданията, могат да бъдат временно отстранени от длъжност или уволнени. Отстраняването от длъжност или уволнението се извършва незабавно от съответното ръководство на изповеданието, щом получи за това предложение от директора на изповеданията. Ако свещенослужителят не бъде отстранен от изповедното ръководство, той се отстранява по административен ред.

Чл. 13.

Изповеданията събират приходи и извършват разходи по бюджети, изготвени съгласно техните устави. При нужда държавата може да субсидира издръжката им.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Изповеданията изпращат бюджетите си за сведение в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.

Финансовата дейност на изповеданията подлежи на контрола на държавните финансови органи, както всички обществени организации в страната.

Чл. 14.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Всяко изповедание може да открие, с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, средни или висши духовни училища за подготовка на свещенослужители.

Устройството и програмите на учебните заведения се уреждат със специален правилник, утвърден от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет.

Изпращането на младежи за следване в духовни училища в чужбина, става само с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет.

Чл. 15.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Всички органи на изповеданията са длъжни своевременно да изпращат за сведение на Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, издаваните от тях послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение.

Директорът на изповеданията може да спре разпространението или изпълнението на ония послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение, които противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 16.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, а ръководните органи на местните поделения - при местните народни съвети, с поименно обозначение всички членове на същите ръководни органи.

Чл. 17.

В отношенията между изповеданията и органите на държавната власт или на държавното управление, както и в деловодството на отделните изповедания, официалният език е български. В отношенията си към вярващите и при извършване на обредите и службите си, те могат да си служат и с друг език.

Чл. 18.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Споменаването на върховната държавна власт и нейните органи от изповеданията при разните религиозни служби, обреди и тържества, може да става само по предварително одобрени изрази от Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.

Чл. 19.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Изповеданията съобщават в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет своите наименования, символични знаци и печатите, с които си служат.

Чл. 20.

Образуването на дружества и организации с религиозно-нравствена цел, както и издаването на печатни произведения за религиозна просвета, се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.

(Попр. - ДВ, бр. 54 от 1949 г.) Възпитанието и организирането на децата и младежта се извършва под особените грижи на държавата и се намира извън кръга на дейност на изповеданията и техните свещенослужители.

Чл. 21.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г., отм., ДВ, бр. 15 от 1991 г.)

Чл. 22.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Изповеданията могат да поддържат връзки с изповедания, учреждения, организации или официални лица, които имат седалището си или местожителството си извън пределите на страната, само с предварително разрешение на директора на изповеданията.

Чл. 23.

Изповеданията или техните поделения (ордени, конгрегации, мисии и пр.), които имат седалище в чужбина, не могат да откриват в Народната република България свои поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения; заварените такива се закриват в едномесечен срок от влизането в сила на настоящия закон.

Всички имущества на закритите, съгласно предходната алинея, поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения, преминават в собственост на държавата срещу справедливо обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 21 от настоящия закон.

Чл. 24.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Изповеданията могат да получават материални помощи и дарения от чужбина само с разрешение на директора на изповеданията.

Чл. 25.

Изповеданията, които имат имущества в чужбина, се представляват при сключване на спогодби за тия имущества от Министерството на външните работи на Народната република България. Последното също така защищава и религиозните интереси на българските граждани в чужбина.

Чл. 26-28.

(Отм. - Изв., бр. 13 от 1951 г.)

Чл. 29.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) За неизпълнение разпоредбите на настоящия закон виновният се наказва, независимо от наказанието по други закони, с глоба до 40 лева, която се налага с постановление от директора на изповеданията. Издаденото постановление може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 30.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) Всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а така също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на различните изповедания, доколкото не са уредени в настоящия закон, се уреждат подробно със специални устави за всяко изповедание. Тези устави се изработват от ръководителите на отделните изповедания в съгласие със законите на Републиката и се представят за утвърждение от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет в тримесечен срок, считан от деня на влизането в сила на настоящия закон.

Ако представените за утвърждение устави съдържат постановления противни на законите, обществения ред и добрите нрави в страната, Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да поиска тяхното премахване. В случай че изповеданието не се съобрази с такова искане, Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да откаже утвърждението на устава.

Чл. 31.

(Изм. - Изв., бр. 1 от 1951 г.) В едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, централните ръководни органи на всички изповедания, са длъжни да представят в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет списъци с имената на своите религиозни представители и свещенослужители; същите могат да останат на заеманите от тях длъжности, ако за това няма възражение от директора на изповеданията.

Възражения могат да бъдат направени против ония свещенослужители, които не отговарят на изискванията на настоящия закон.

Чл. 32.

Настоящият закон отменя всички закони, устави, правилници, наредби и пр., които му противоречат.