42 Народно събрание (2013 – 2014)

42 Народно събрание е седмото обикновено народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г., което е сформирано според резултатите от извънредните парламентарни избори в България, проведени на 12 май 2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г., а последното – на 4 август 2014 г.

На 6 август 2014 г. с указ на президента Росен Плевнелиев 42-рото Народно събрание е официално разпуснато.

Народното събрание избира 92-ро правителство на България. За работата на 42-рото Народно събрание и избраният от него кабинет обществените оценки са противоречиви. То преживява едни от най-продължителните и многобройни граждански протести, добили популярност с името ДАНСwithme, на които десетки хиляди българи призовават за оставка на кабинета, народното събрание и провеждане на нови избори. Кратковременно се провеждат и контрапротести, насочени срещу президента на България Росен Плевнелиев.

Началото на работата на 42-рото Народно събрание започва с политически конфронтации, които до средата на 2014 г. прерастват в политическа криза. Коалицията между БСП, ДПС и Атака, които подкрепят кабинета, се разпада заради вътрешни противоречия и незадоволителни резултати на Евроизборите през май 2014. Положението се влошава от криминалното източване на Корпоративна търговска банка и неуспехът на правителството и Българската народна банка да гарантират пълното изплащане на всички застрашени депозити. Фискалната политика на кабинета също търпи критики заради издаването на нов външен дълг в размер на 3 млрд. лева и недоброто изпълнение на държавния бюджет, което налага гласуване на нови 225 млн. лева за сектор „Здравеопазване“. Сложната политическа, икономическа, социална и обществена обстановка принуждават министър-председателя на България Пламен Орешарски да подаде оставка на 23 юли 2014 г., която бива приета от НС на 24 юли. На 6 август 42-рото Народно събрание е разпуснато с указ на президента Росен Плевнелиев.

Парламентарни групи

Парламентарни групи в 42-рото Народно събрание в началото на работата му:

Парламентарни групи	Гласове	Проценти	Мандати
ГЕРБ	1 081 605	30,54%	97
БСП	942 541	26,61%	84
ДПС	400 466	11,31%	36
Атака	258 481	7,30%	23
Общо:	2 683 093	75,76%	240

Парламентарно ръководство

Заемана длъжност	Народен представител	Парламентарна група
председател	Михаил Миков	Коалиция за България
заместник-председател	Мая Манолова	Коалиция за България
заместник-председател	Христо Бисеров (21 май 2013 – 7 ноември 2013 г.) Алиосман Имамов (от 12 ноември 2013 г.)	Движение за права и свободи
главен секретар	Иван Славчов

Парламентарни комисии

Броят на комисиите в 42-рото Народно събрание е 23.

Комисия по икономическа и туризъм – 23 народни представители
Комисия по енергетика
Комисия по бюджет и финанси – 23 народни представители
Комисия по правни въпроси – 22 народни представители
Комисия по регионална политика и местно самоуправление – 25 народни представители
Комисия по инвестиционно проектиране – 26 народни представители
Комисия по външна политика – 24 народни представители
Комисия по отбрана – 25 народни представители
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – 21 народни представители
Комисия по земеделието и храните – 22 народни представители
Комисия по труда и социалната политика – 24 народни представители
Комисия по образованието и науката – 22 народни представители
Комисия по децата, младежта и спорта – 24 народни представители
Комисия по здравеопазването – 22 народни представители
Комисия по околната среда и водите – 24 народни представители
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения – 22 народни представители
Комисия по културата и медиите – 26 народни представители
Комисия по взаимодействие с граждански организации и движения – 13 народни представители
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите – 24 народни представители
Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси – 16 народни представители
Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения“ – 13 народни представители
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – 28 народни представители
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика – 25 народни представители

Парламентарни делегации

Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – 12 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – 10 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО – 6 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз – 5 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество – 5 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива – 4 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламетарна асамблея – 3 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на франкофонията – 4 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие – 5 народни представители
Постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Европейската сигурност и отбрана / Асамблеята на Западноевропейския съюз – 12 народни представители

Скандали

Избор на кабинет

С избирането на четирите партии става ясно, че техните интереси ги свеждат до два лагера с еднакъв брой депутати: 84 КБ + 36 ДПС = 120; 97 ГЕРБ + 23 Атака = 120. След като ГЕРБ връща своя мандат за сформиране на правителство, и Атака заявява, че няма да подкрепи предложение за правителство от другите две партии. На 29 май парламентарните групи и на двете партии присъстват в Народното събрание в пълен състав, но не се регистрират, с изключение на лидера на Атака, който осигурява необходимия кворум за започване на заседанието, на което е одобрено 89-о Правителство на България. Като се има предвид пълния паритет на политическите сили в парламента, осигуряването на този кворум се превръща в едно от най-очакваните парламентарни събития в този политически мандат. Регистрирането на 121-вия глас от лидера на Атака обаче поражда много въпросителни. Мнозина заклеймяват БСП, ДПС и Атака в договорка и в нова Тройна коалиция. На първото заседание на 42-рото Народното събрание, от Атака обявяват, че няма да подкрепят нито правителство от страна на БСП и ДПС, нито от страна на ГЕРБ. Реално обаче лидерът на Атака, без значение на неговата позиция при вота, упражнява необходимия глас, с който осигурява минимално необходимия кворум, при който се гарантира правителство на БСП и ДПС. Останалите депутати от Атака не гласуват против кабинета, въпреки убежденията на лидера на Атака, че партията му е против всякакво правителство.

Избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС

На 14 юни 2013 г., три дни след като са гласувани промени в закона за ДАНС, които прехвърлят правомощията за избора на шеф на ДАНС от президента на Министерския съвет, премиерът Пламен Орешарски прави извънредно предложение, невписано в дневния ред на заседанието на Парламента, за номинация на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност.

„Тефтерчето на Златанов“

През юли 2013 г. председателят на парламентарната комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Христо Златанов, излъчен от партия ГЕРБ, бива привлечен като обвиняем за „длъжностно престъпление“. При обиск в дома му разследващите откриват тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за „търговия с влияние“ и „упражняване на натиск“. Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б., както и имената на президента Росен Плевнелиев и Димана Ранкова, бивш зам. шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) и настоящ съветник на президента. Част от текстовете в бележките са следните: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“, „Да се удари Трайчо Трайков“, „да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат“, „Активна работа и по Ангел Семерджиев“, „Кмета на Кръстева – да има конфликт“, „Илич Томински – да се удари“. Изданията „Капитал“ и „Дневник“ са описани като „вражески“.

Данъчни измами на Христо Бисеров

На 3 ноември 2013 г. Христо Бисеров подава оставка като заместник-председател на 42-рото Народно събрание и като депутат. На 7 ноември 2013 г. срещу него е образувано досъдебно производство от Софийска градска прокуратура за „данъчни престъпления и пране на пари“, както и за „представяне на декларация с невярно съдържание пред Сметната палата“. Производството е образувано от главния прокурор Сотир Цацаров и е насочено към Христо Бисеров и Ивайло Главинков, който е съучаствал в престъпленията. Внесеното от Прокуратурата дело е с искане за 4-годишен затвор. Скандалният случай разпалва недоволство в обществото, като поставя под въпрос морала на народните представители и ръководството на Парламента, имайки предвид, че само няколко месеца по-рано те полагат клетва пред Конституцията на страната.

На 1 декември 2015 г. Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения. На 10 февруари 2016 г. делото срещу Бисеров е окончателно прекратено. Причина за прекратяването на делото е липса на неоспорими доказателства за вина от страна на подсъдимите. В хода на разследването държавното обвинение поисква официално от Швейцария разкриване на банкова тайна на сметките на двамата обвиняеми. В отговор швейцарската страна отказва, с което обвинението не успява да проследи източниците на имуществото на обвиняемите и начинът на придобиването им.

Хулигански скандал по време на полет София – Варна

На 6 януари 2014 г. по време на редовен полет София – Варна, лидерът на партия Атака извършва престъпление от общ характер. По време на снижаването за кацане на самолета българският народен представител се приближава до друг пътник в самолета, който седи до прозореца на място 11C, и изисква документите ѝ, като се аргументира, че е депутат. Въпросният пътник се оказва френското културно аташе в България г-жа Стефани дьо Мартие. В опит да помогне за успокояване на напрежението се включва стюардесата на самолета, която моли народния представител да седне на мястото си. Той отказва и се налага капитанът на самолета да се намеси, за да бъде озаптен лидерът на Атака. Този опит също се оказва неуспешен и впоследствие г-жа дьо Мартие предоставя въпросните документи. След инцидента посолството на Франция излиза с официална позиция по случилото се.

Френски дипломатически служител е станал жертва на обиди и заплахи от страна на български гражданин по време на полет на компания България Ер от София за Варна, на 6 януари вечерта. Този гражданин е отправил груби упреци към него, свързани с националността му, и е използвал депутатските си права, за да изиска проверка на документите на този дипломатически служител, при положение че, не бидейки полицай, той няма такова право.

Посолството на Франция напомня, че дипломатическите и консулските служители са защитени от Виенската конвенция от 18 април 1961 година и че е задължение на българските власти да вземат всички необходими мерки, за да не бъде допуснато посегателство до личността, свободата и достойнството на тези служители

—Посолството на Франция в България

Обществени реакции

Обществените нагласи спрямо 42-рото Народно събрание и избраният от него кабинет са противоречиви. Работата на двете институции е съпътствана от разделение на общественото мнение, като хиляди протестират с искане за оставка на правителството, а много други се обявяват в негова подкрепа.

Протести срещу кабинета „Орешарски“ и искане за оставка

Протести срещу кабинета „Орешарски“, популяризирани в социалните мрежи под името ДАНСwithme (от едноименния хаштаг), са протести в България, започнали през май 2013 още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след номинирането му и огласяването на неговия избор за министри на кабинета му. Протестите възникват като реакция едновременно на личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ „Белене“ и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите добиват облика на призив за морално обновяване и поставянето на нови ценностни основи на българската политика.

Първи протест

Първият протест, започнал от Орлов мост, е на 28 май 2013 с начален час 19:00, на него се събират около 200 души. Протестът е организиран от природозащитници от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.

Други протести

По време на избирането на правителството на Орешарски на 29 май от 9:00 пред Парламента протестират около 40 души, между които представители на Гражданска Лига на България, Зелените и РЗС. На 30 май пак около 30 души протестират против отмяната на забраната за пушене в заведенията (едно от първите предложения на новия кабинет, което е подкрепяно и от Атака).

Национален протест

Малко след избирането на кабинета, в Бургас започват организирането на протести срещу кабинета, които да се насрочат за 2 юни, тези протести се обединяват в подготовка за национален протест срещу кабината на Орешарски, който се организира на 2 юни от 12 часа в различни градове на страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др.), а също и от българската общност в Испания.

Събират се близо 2000 протестиращи граждани в София, около 300 в Пловдив и няколкостотин в другите градове.

В София протестиращите блокират централни улици в продължение на 4 часа и също така протестират пред централите на БСП, ДПС и Атака. В Пловдив и Варна протестиращите блокират движението на няколко булеварда.

В цялата страна се насрочват нови национални граждански протести против кабинета „Орешарски“ за 9 юни 2013 – неделя от 12 часа.

Протест срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС

На 14 юни 2013 поради избора от Народното събрание на Делян Пеевски от ДПС за шеф на Държавната агенция „Национална сигурност“ във Фейсбук, часове след това се организират протести в цялата страна.

Протестът на 14 юни 2013 е организиран спонтанно чрез социалната мрежа Фейсбук с начален час 18:30. Причината, предизвикала този масов протест, е изборът на народния представител от ДПС Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. За избора му със „ЗА“ гласуват депутатите на БСП и ДПС.

Назначаването на Пеевски, предизвиква възмущение дори у президента Росен Плевнелиев, който на специална пресконференция казва, че е изчерпал кредита си на доверие към кабинета на Орешарски и се чувства излъган.

В София пред Министерски Съвет се събират над 10 000 души, които по-късно потеглят към Народно събрание и Орлов мост. Протестиращите са предимно млади, образовани и работещи хора. На протеста се включват и някои от футболните агитки, а също и разочаровани избиратели на партия Атака

Малки протести има също и в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и други градове в страната. В София, след 21 часа протестиращите блокират Орлов мост, където от този момент в рамките на два месеца се провежда ежедневната „Асамблея Орлов мост“. По-късно протестът се премества отново пред Народно събрание, където остава около 2 часа. Сред протестните скандирания са „Червени боклуци“, „Оставка“, „Избори“, „Кой не скача, е червен“, „Турци сте“, „Мафия“, „Олигарски“, „Ориенталски“, „Долу БСП“, „Долу ДПС“, „И преди, и сега БСП е мафия“, „Всеки ден ще е така до победата“, „Утре пак“ и други включително някои нецензурни, насочени към Сергей Станишев (лидер на БСП и на ПЕС), Волен Сидеров (лидер на Атака), както и срещу Николай Бареков и медиите ТВ7 и НЮЗ7, за които се смята, че са собственост на Пеевски, неговата майка Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев.

Протестиращите планират протести всеки ден до оставка на кабинета Oрешарски.

На 16 юни 2013 неделя от 18:30 отново се състоя масов национален протест под надслов „Оставка на кабинета Орешарски“. Протестът е организиран от граждани чрез социалната мрежа Фейсбук. На третия ден от протестите в София се събират над 15 000 протестиращи, чиито искания са оставка на кабинета „Орешарски“, свикване на Велико народно събрание и нови избори.

Протестите продължават и в следващите дни, отново с искане за оставка на правителството.

На 17 юни, понеделник се стига до ексцесии пред централата на партия „Атака“, където се сблъскват протестиращи срещу кабинета и привърженици на партия Атака, включително и лидерът на партията Волен Сидеров. Заради тях протестиращите издигат лозунга #ignorevolen (игнорирай Волен), с което искат да покажат, че не желаят да бъдат провокирани, но в една стихийна кампания това е често срещано явление.

Протестите продължават и в началото на юли, когато протестиращите блокират и булевард „Цариградско шосе“, за да покажат, че бройката им е много по-голяма, отколкото се твърди от МВР.

Окупация на сградата на Народното събрание (23 и 24 юли)

На 23 юли 2013 г., четиридесетият ден от началото на протестите, трима министри от кабинета „Орешарски“, депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС и представители на синдикатите са се събрали, за да обсъдят предстоящата актуализация на бюджета. Те, заедно с журналисти и служители на НС, попадат под обсадата на протестиращите. Около 20 часа депутатите са възпрепятствани да напуснат зоната за сигурност около сградата на Народното събрание и на БАН от изгражданите живи вериги и бариери, поради което те се връщат в сградата. Около 22 часа депутати от БСП и ДПС са качени на автобус, който прави опит да ги извози, но отново е възпрепятстван. Стига се до сблъсъци между полицията и протестиращите, които завършват с осем ранени протестиращи и двама ранени полицаи. Обсадата продължава до близо 3.30 сутринта на 24 юли.

„Орешарски марш“ (3 август-4 септември)

С решението на НС депутатската ваканция започва на 5 август и свършва на 31 август, като към тези дни се добавят и уикендните 3 и 4 август. Предполага се, че голяма част от депутатите, както и министрите от кабинета „Орешарски“, за които се знае, че ще почиват на смени, ще се отправят към Черноморието и към Евксиноград. Поради тази причина част от протестиращите се насочват в тези посоки, а „миграцията“ им минава под надслова „Орешарски марш“.

Окупация на Ректората и на други университети в страната

В края на октомври 2013 г. студенти окупират СУ и други университети в страната в знак на протест срещу правителството.

Мащабен протест по случай 24 години от падането на тоталитарния режим (10 ноември 2013)

Протест на правосъдието беше организирана по повод 24-годишнината от 10 ноември (оставката на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков), протестите срещу кабинета Орешарски получава нов тласък.

Втора окупация на Народното събрание (12 ноември 2013)

На 12 ноември 2013 г. групата на Ранобудните студенти от цялата страна се събира в 10:30 часа пред НС, за да извърши окупация на сградата. Студентите са подкрепени от множество граждани. Изградени са живи вериги, които да блокират изходите/входовете на НС. Полицията прилага необосновано сила върху протестиращите. Арестувани са най-малко петима. Има ранени. Сред популярните скандирания са: „Оставка!“, „Вие сте позор, оставка и затвор!“ и „Кой предложи, кой предложи, кой, кой, кой?“.

Основни искания на протестиращите

Основните искания на протестиращите са оставката на кабинета „Орешарски“, разпускане на 42-рото Народно събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

Оставка

На 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски депозира в деловодството на Народното събрание оставката на правителството си след 405 дни от началото на антиправителствените протести.

Реакции на протеста

На протеста още първия ден обръщат внимание чуждестранните медии и новинарски агенции, а много бързо следва и реакция от посланици, както и от членове на Партията на европейските социалисти, и лидерът на социалистите в европарламента, който заявява, че България се нуждае от по-компетентен шеф на ДАНС. На следващия ден френската социалистка Мартин Обри заявява, че ще поиска оставката на Станишев като председател на ПЕС. Макар че след първия ден на протестите Делян Пеевски пише в писмо, че оттегля своята кандидатура и Орешарски приема неформално неговото оттегляне, протестите продължават с искане за оставка на правителството.

Политически проекти и движения с корени в Протестите

Протестна мрежа
„14 юни“, чието основаване е обявено на 9 март 2016 г. в София.
ДЕОС
MoveBG на Саша Безуханова
Инициатива „Правосъдие за всеки“
Ранобудните студенти
Движение „Обществен натиск“
Движението „За Републиката“, започнало през март 2016 г.
Сдружение Граждански блок

Чрез тези протести коалиции като Реформаторски блок (Гражданският съвет на Реформаторски блок е свързан с участници в протестите срещу Орешарски) и партии като „Зелените“ също набраха подкрепа.

Източници

Първо заседание на 42-рото Народно събрание, стенограма, parliament.bg от 21 май 2013
42-рият парламент прие новите 225 млн.лв. за НЗОК и си тръгна, news.bg, 4 август 2014
Президентът разпусна НС, назначи служебния кабинет, standartnews.com, 6 август 2014
Станишев подаде оставка, OFFnews.bg, 5 юли 2014
ДПС поиска оставка и избори до края на годината, Vesti.bg, 5 юни 2014
Орешарски подаде оставка, Стандарт, 23 юли 2014
Приеха оставката на кабинета „Орешарски“, 24 часа, 24 юли 2014
Избори през 2013 г., сайт на НС
Ръководство на 42-рото Народно събрание, сайт на НС
Архив Народно събрание Постоянни комисии към 42-рото Народно събрание.
Дванайсет депутати в новия парламент са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. // dnevnik.bg, 18 май 2013.
Една година ДАНСwithme – „365 дни протест, 365 дни огради“. // dariknews.bg
Протест една година #ДАНСwithme. // Vesti.bg. 14 юни 2014.
Една година от протестите в София. // БНТ. 23 юли 2014.
Година след „нощта на белия автобус" протестиращите празнуват. // dariknews.bg
Протест проба срещу кабинета „Орешарски“ (обновена в 21.26 ч.), в. Дневник, 28 май 2013
Природозащитници излизат на протест срещу кабинета „Орешарски“, мениджър.бг, 28 май 2013
Стотици скандират Олигарски, върви си!, Plovdiv-online, 29 май 2013
„За да останат места без дим“ протестираха 30 граждани пред парламента, в. Дневник, 31 май 2013
Минути след избора на новото правителство в Бургас стягат протест срещу кабинета „Орешарски“, 29 май 2013